Димитър Рангелов пред Silentbet: Младите български играчи са твърде мекушави

Support
0 Comments
Димитър Рангелов

Нападателят на Славия и бивш български национал, Димитър Рангелов, даде ексклузивно интервю за Silentbet. Рангелов сподели разочарованието си от първия полусезон, който изигра Славия, но и допълни, че се надява на далеч по-добри игри през втората част на шампионата.

Бившият стрелец на Борусия Дортмунд и Енерги Котбус разкри удивлението си от периода, в който е имал възможност да работи с Юрген Клоп и натърти, че за него е цел да предаде на младите български играчи именно наученото от периодите в Германия.

Рангелов не пропусна и да отбележи, че ниските стандарти и липсата на достатъчен характер често са проблем за младите български таланти при излизането им в чужбина. Той даде за пример и звездата на Тодор Неделев като играч, който е могъл да постигне далеч повече.


Здравей, Митко! Измина един труден първи полусезон за Славия. Може би просто сте доволни, че той вече завърши и ще имате възможност да се концентрирате върху втория?

Определено полусезонът не беше от най-успешните за мен и за клуба. Накрая мисля, че започнахме да играем добре и да намираме правилната посока на развитие, но не успяхме да постигнем резултатите, които искахме. Трябваше да имаме повече точки. Радващото е, че няма да имаме тежко контузени след паузата, което ще подсили отбора през пролетта.

 

Колко трудно беше за теб да се интегрираш отново в тима при тези сюреални обстоятелства, които царяха през изминалите 3-4 месеца във футболна Европа?

Трябваше ми известно време, независимо, че в България изискванията са коренно различни от тези в западноевропейските първенства. Мисля, че относително бързо влязох в тима, момчетата ме познаваха и имахме голямо уважение помежду ни. За жалост, резултатите ги нямаше, което е най-важното. Трябва да се отбележи и че важни играчи напуснаха през лятото, както и сега през зимата, което си оказва влияние. За Славия всеки един играч е важен. Надявам се да съумеем да не ни окажат голямо влияние тези напускания.

 

С оглед на многото напуснали, правилният момент ли е това да се даде шанс и на някои от младоците от школата, или позицията в класирането не го предполага?

Точно това е, че позицията ни принуждава да играем с максимално много опит, за да се измъкнем от неприятното положение. Ако резултатите се подобрят, то със сигурност ще е хубаво да се дават шансове на юношите, защото Славия е един от клубовете в България, които се развиват чрез продажбата на собствени кадри.

 

Ти беше наистина дълги години извън България, почти 15 по-точно. Виждаш ли разлика в позитивен аспект в българския футбол и юношеските школи след всички тези години?

Не бих казал, че видях позитивна разлика. Направи ми голямо впечатление колко бавно се играе в България. Спомените ми от преди това не бяха достатъчно ясни, надявах се, че ще сме се развили за тези години, но е все същото. Това прави разликата между водещите ни отбори и тези в чужбина. Нашите грандове не могат да смогнат с тази скорост, с която играят другите европейски отбори.

 

Измина повече от една година от последната победа на националния ни отбор. Може ли ситуацията да стане по-зле?

За съжаление този процес е от няколко години насам и силно се надявам отборът да направи няколко силни мача за възвръщане на самочувствието. Реално погледнато, изборът от футболисти за националните селекционери не е голям. Вече нямаме играчи, които да се подвизават в големите европейски първенства и почти винаги се вика 98% от най-доброто, с което разполагаме. Жалкото е, че треньорите нямат избор. Виждате, че в големите държави могат да сглобят 2-3 добри отбора и да не се усеща разликата. Ние не можем да сглобим и един.

 

Поколението отдолу дава надежда за по-добри дни със силните си изяви. Виждаш ли талантливи момчета, които да се утвърдят в европейски отбори?

Аз силно се надявам това да се случи, но първо е важно да излязат в чужбина и не само да излязат, но и да се задържат. Виждаме, че в последните години излязоха много момчета зад граница, но не се задържаха. В Европа е много трудно това да се случи с нашенския манталитет. Те винаги трябва да се стремят да дават всичко от себе си и да се задържат максимално дълго в чужбина. Щом си бил продаден, значи хората са видяли нещо качествено в теб. Важно е този потенциал да се разгърне.

За жалост обаче това не се случва у нас. Играчи правят трансфери, но се връщат след 1-2 години, защото виждат, че е трудно. Трябва да показваш професионализъм на всяка тренировка и на всеки един мач, за да играеш редовно. Трябва да се представяш три пъти по-добре от тамошните играчи. За съжаление, не виждам такова нещо от младите български играчи.

 

Проблемът главно в манталитета ли е, или идва и от грешките при подготовката в ранните години?

Силно се надявам този манталитет да бъде пречупен. Тук често на най-добрите играчи им се дава твърде много спокойствие и им се обръща твърде много внимание, не е като преди. Понастоящем се работи много психологически с играчите, опитваме да им създадем приятна среда за развитие. В другите държави подобно галене с перо няма, изисква се много работа и характер.

Нека да погледнем политиката на големите клубове. Те купуват много момчета, които са на нивото на нашите, от целия свят, може би по 1000 от всеки набор. Говорим за консорциуми като Манчестър Сити Груп, Челси, Ред Бул и др. Купуват други отбори от по-ниските нива на други страни, където младите да играят и да се развиват. На тези мега клубове им стига да се развият добре даже и 3-4 от тези момчета. Точно там е бариерата, която ние не можем да прескочим, защото сме твърде „меки“ и там не ни се обръща толкова внимание, както в България се прави.

Ако не покажат характер и способности, то след 1-2 години се връщат обратно в България и стават вечните таланти. Има много такива примери.

 

Очевидно този манталитет е характерен за поколенията от последните 10-15 години, тъй като ти беше част от поколението на Мартин и Стилиян Петров, Димитър Бербатов и други, които направихте дълги кариери на Запад. Нов проблем ли е това?

Може да се каже, че е така, да. Генерацията, която ти изреди, беше последната, която се задържахме по-дълго време в чужбина. След това отново имаше момчета, които излязоха, например яд ме е за един Тошко Неделев. Той имаше възможността, чрез своя талант, да направи един солиден трансфер, в отбор, който и до ден днешен се развива добре. Той обаче не успя да оцелее. Не мога да кажа пълната истина, но той ми е като пример за това какво не трябва да се случва с нашите момчета. Всеки един от тях трябва да се стреми да се задържи максимално дълго, за да се развива в чужбина и да помогне така и на националния отбор.

 

Къде изоставаме най-много в сравнение с най-развитите футболни страни, само в липсата на динамиката и манталитет ли е проблемът?

Липсата на динамика и манталитет са свързани с тренировъчния процес. Не може да се изисква от играчите да играят на високо темпо, след като не тренират по този начин на тренировките.

 

Голяма част от кариерата ти премина зад граница, в най-различни първенства, но изглежда, че Германия има сериозно място в сърцето ти. Какво най-много научи от многогодишния си престой там?

В най-голяма степен се научих на дисциплина и на това, че ако работиш, ще получиш. Германия ми го показа в най-голяма степен, тъй като минах през различни нискоразредни отбори в Германия, по онова време – Ерцгебирге Ауе, Енерги Котбус и др. След това направих трансфера в Дортмунд и не спирах да се трудя в нито един момент. Това беше оценено от хората и затова получих шанс да отида от втора лига в Борусия Дортмунд, което беше и като сбъдната мечта за мен!

 

Какво е чувството да работиш с Юрген Клоп и какво е неговото най-силно качество?

Беше много интересно изживяване. Той е голям човек, от който може да се научи много, голям мотиватор е и резултатите говорят за работата, която върши. Чувството беше ново, всеки един ден научавахме нещо ново и изискванията бяха много високи. Това е отбор, който винаги се е борил за челните позиции в Германия. При него взехме две титли, после отборът игра финал в Шампионската лига. Само адмирации за работата на този човек, включително и тази, която върши сега в Ливърпул.

Отборът беше страхотен, в него бяха младите Гьотце, Хумелс, Шмелцер. Всичките бяха деца, но това, което ми се иска да кажа на нашите млади играчи, че и тримата, които бяха европейски шампиони на първенството до 21-годишна възраст, се трудеха толкова много и накрая станаха и световни шампиони. Това е нещото, което се опитвам да предам на момчетата в Славия. Опитвам се да тренирам здраво, понякога повече и от тях, за да им покажа, че това води до добри резултати, независимо, че вече съм на 37 и не гоня кариера. Ако дори двама го прихванат, то ще съм много щастлив. Това ми е сред целите за прибирането на Славия – да помогна на талантите и да им покажа, че трябва да се трудиш. Разбира се, искам и да завърша кариерата си в клуба.

 

Мислил ли си вече за бъдещето след футбола, дали би се занимавал с треньорство?

Всичко е възможно. Мисля, че ще се занимавам с това, от което разбирам най-много, а то е футболът. Надявам се един ден да мога да предам в още по-голяма степен това, което съм научил от такива големи треньори като Клоп.

 

Дали това ще е в България или Германия за теб?

В момента съм в една такава дилема. Жена ми е германка и децата ми са родени в Германия. Не съм сигурен къде искам. Разбира се, че обичам България, затова оставих семейството ми в Германия, за да помогна и на Славия, което обаче не се случи съвсем по мечтания начин. Мисля, че в следващите няколко месеца ще се изясни в главата ми накъде искам да тръгна.

 

И за финал – какво си пожелаваш за идната 2021-а година?

Пожелавам здраве на всички българи и фенове на спорта и футбола. Надявам се да изчезне коронавирусът и да могат хората отново да се забавляват, може би и да идват по-често на стадионите, за да ги забавляваме ние. Най-важното обаче е здравето, защото всичко друго е второстепенно, ако нямаш здраве.

Viewed 16 times

0 мнения за Димитър Рангелов пред Silentbet: Младите български играчи са твърде мекушави

Публикувай мнение

    Все още няма коментари. Бъдете първи!