Еролин Кючуков пред Silentbet: Българските треньори имат дълг към футбола ни

Support
0 Comments
Еролин Кючуков

Бившият шеф в Ботев Пловдив и треньор на вратарите в школата на Черноморец Бургас, Еролин Кючуков, даде ексклузивно интервю за сайта Silentbet.com. Кючуков засегна темите около развитието на младите футболисти в България, както и относно изгледите пред националния ни отбор в предстоящия квалификационен цикъл за Мондиал 2022.

Кючуков смята, че българските треньори са сред големите длъжници за недостатъчния брой футболисти, които биват създавани в родните школи. Той отчете и проблемите с финансирането, изтъквайки, че за да има напредък в детско-юношеския сектор, то собствениците на клубовете трябва да пренасочат част от средствата си именно към школите.


Здравейте, господин Кючуков! Вече 12 месеца живеем в доста особено време и не е ясно още колко дълго ще е по този начин. Как бихте оценили този период през Вашата призма?

Хващате ме в момент, в който чета книгата на Уинстън Чърчил – „Раждането на Британия“, която има и още две части – „Новият свят“ и „Епохата на революциите“. Веднага правя аналог и със сегашната ситуация. Тази пандемия ще остане в историята на цивилизацията. Загубихме страшно много хора, трудно се намира противодействие, включително и от ваксините. Притеснен съм и за в бъдеще, защото се наблюдава теденция към появата на нови вируси, за които учените все по-трудно ще намират противодействие. Доста трудно и болезнено ще се понесе тази ситуация от по-голямата част от населението. Въпреки всичко сме длъжни да продължим да се развиваме, защото животът продължава.

 

За света на футбола промените бяха особено много. С какви емоции Ви изпълва гледката на празните стадиони из цяла Европа?

Футболът изгуби страшно много по отношение на емоцията и аурата си. Изгуби се атмосферата от присъствието на публиката по стадионите, защото да се гледа мач пред телевизора и на стадиона е съвсем различно.

Ще направя аналогия с друг спорт. До преди известно време колите във Формула 1 се задвижваха с атмосферни двигатели. Сега се задвижват с хибдридни двигатели. Емоциите на състезанията с атмосферни двигатели беше съвсем различна и това се потвърждава от редица велики състезатели. При футбола е същото. Бил съм футболист и знам как публиката те зарежда, тя е допълнителен стимул в рамките на мача.

Когато гледаш мач на европейските терени, то срещите минават на един дъх, когато си на стадиона. По тази линия, футболът загуби страшно много. Надявам се след известно публиката да се върне на стадионите и спортът да си върне стария лик. Едно е да играеш пред 50-60, дори и 100 хиляди зрители, друго е пред празни трибуни.

 

Като човек с минало в детско-юношеския футбол, в кои аспекти тази ситуация оказва най-голямо влияние върху развитието на юношите?

Децата са затворени вкъщи и нямат тази свобода, за да се движат на свобода. Това затваряне в самите себе си на треньори, деца, дори и служители в клубовете не дава възможност на младите да реализират потенциала си.

 

Да поговорим за Вас в личен план. Дълги години сте били треньор на вратарите в различни школи, като сте работили с доста познати лица – Владислав Стоянов, Иван Чворович, Янко Георгиев. Реализацията на потенциала на едно дете ли е най-голямото удовлетворение за един треньор?

Момчетата, които изброихте, даваха цялата си енергия и желание, за да станат много добри вратари. Когато започнах да се занимавам с тях, бяха още деца. Те бяха доста интелигентни. Те разбираха всички аспекти от играта. За да бъде един футболист много добър, то има две основни тенденции. Едната е по линията на интензивикацията и интелектуализацията. Бяха не само много добри атлети, с чудесни характеристики, но и бяха много умни.

 

В последните месеци блестят имената на двама млади български вратари – Светослав Вуцов и Даниел Наумов. Виждате ли реализация за двамата и зад граница?

Лично аз нямам поглед върху тях, за да дам категорична оценка дали ще станат големи вратари. Виждам много позитивни, чисто човешки знаци и от двамата и ако попаднат на достатъчно добри треньори, които да изгладят тактическите и техническите аспекти в играта им, то мисля, че ще успеят.

В България често влизат вратари в мъжките отбори, които имат сериозни технически недостатъци. Това е свързано с лошата подготовка в юношеските школи. Дано двете момчета имат възможност да поработят върху тези елементи и да постигнат целите си.

Лично аз винаги съм бил голям привърженик на младите вратари и това личи и от работата ми. Тръгнах с голям риск да налагам Йордан Господинов, който беше на 17-18 години, същото важеше и за Янко Георгиев и Иван Чворович. Винаги обаче стискам палци на младите вратари се надявам двете момчета да се наложат в отборите си и в националния отбор, за да подобрят и имиджа на България по отношение на вратарската позиция.

 

Виждате ли подобрение в работата на школите като цяло в България? През зимата цели трима български играчи направиха изходящи трансфери зад граница.

Бих акцентирал върху два основни пункта. За да стане футболист, едно дете трябва да е както талантливо, така и трудолюбиво. Отделно идва и подготовката на треньора. Детето трябва да бъде подготвяно от много способен специалист. Ако се кумулират тези фактори, то само така може да се изгради способен състезател.

Мога твърдо да заявя, че детско-юношеският футбол има нужда от сериозни инвестиции. Апелът ми към собственици е да се дават повече средства в тази посока. Виждаме, че мъжкият ни футбол стои на едно място от години насам, няма никакъв прогрес. Ако се стопират процесите в мъжкия футбол за известно време и се пренасочат повече средства за юношесия футбол, то тогава може да видим подобрение. Говоря за подобряване на материалната база, както и подготовката на треньорите, които да бъдат пращани на обучения в големи клубове. Тогава нещата ще тръгнат в правилната посока. Тогава вече и децата ще се реализират в мъжкия футбол.

Прави ми впечатление, че в детско-юношеския футбол се тренира твърде малко. Контактувам с различни имена от чужбина, които ми описват съвсем различен обем на работата в сравнение с родните стандарти. Работата по час и половина или два е безкрайно недостатъчна. Навремето имаше спортни училища, а отделно и децата играеха по цял ден сами и се самоусъвършенстваха. Това беше причината да имаме и толкова добри футболисти. По този начин децата имаха по 7-8 часа на ден работа с топката. Не откривам топлата вода, но тези неща трябва да се прилагат.

Забелязвам, че има много нови школи и ентусиасти, които обаче не са добре подготвени. Карат го само на амбиция и желание, което е важно, но без необходимата подготовка резултатите не са задоволителни. Говоря за треньорите, защото те са длъжници на българския футбол понастоящем. Говори се, че децата са постоянно пред телефони и лаптопи, но и треньорите трябва да видят грешките в себе си.

 

Има ли сте досег с някои големи имена от световния футбол. Колко голяма е разликата между българските и европейски футболни стандарти?

В моята кариера съм имал, действително, контакт с големи треньори. Попитах един треньор веднъж каква е разликата между него и един Марчело Липи, примерно. Треньорът ми отговори, че няма разлика в знанията, а единствено в усета и психологическите аспекти. Нивата са различни обаче на Запад.

Имах щастието да работя в Бургас с един от най-големите треньори в света и в частност в Италия, учител на Масимилиано Алегри и Антонио Конте. Той се казва Франческо Сколио, за жалост почина преди няколко години. Докато работех с него бях доста неопитен и този човек ми промени възгледите за играта. Едно от нещата, които ми направиха сериозно впечатление беше практикуваната от него схема 3-4-3. Става въпрос за период от преди 15-20 години, когато никой все още не използваше подобна схема. Сколио ми каза, че тази схема ще стане изключително масово използвана след 15-20 години. Така и стана, виждате последните години всички я ползват, особено италиаските и германските треньори. Това е патент на Сколио, но за жалост нямах възможност да застана на кормилото на някой мъжки отбор, за да приложа знаниято си. По тази причина винаги бих погледнал кой е учителят на съответната личност, независимо за коя сфера на живота става дума.

Разликата между българските и европейските стандарти е огромна, във всяко едно отношение. В подготовката, на първо време. Там разполагат с големи финансови ресурси. Не значи обаче, че и в България не може да се случат тези неща. Как една малка Нидерландия може да продължава да произвежда страхотни играчи? Действително, там имат сериозен финансов ресурс, но въпросът отново е на усет – да вземеш дете от ранна възраст, да го развиеш и да го превърнеш във футболист.

Има и сериозна разлика в манталитета. Футболистите в чужбина сякаш са далеч по-отговорни, защото виждат, че крайната цел си заслужава. Всичко обаче отново е до таланта и полаганата работа. Мисля, че не сме достигнали още нивото на хората в чужбина, по много линии.

 

Голяма част от футболната Ви кариера е свързана и с родния Ви град – Бургас. Натъжава ли Ви, по някакъв начин, фактът, че Бургас няма свой представител в елитната дивизия на българския футбол вече от доста години?

Тъжно е, наистина. Годините обаче са толкова трудни в икономически план и не можем в момента да се сърдим на управлението в града и в страната заради състоянието на футбола в Бургас. Футболът в града е отражение на картинката в национален мащаб. Бургас се превърна обаче в един много красив и хубав град за живеене. Приоритетът е изграждането на инфраструктура, а чак след това се нарежда футболът. Мисля, че с подобряването на икономическата обстановки нещата и във футболната сфера ще се подобрят.

В Бургас има и друг важен въпрос, свързан с частните интереси във футбола. Клубовете попаднаха в частни ръце и това е причина за упадъка на футбола. Собствениците на тези клубове нямат възможност в момента да направят по-добър отбор. Много хора знаят каква е ситуацията и това е сред причините за липсата на футбол в града. Стопаните не се грижат достатъчно добре за клубовете, може би разчитат на нещо друго.

 

Кариерата Ви е преминала и през Ботев Пловдив, където бяхте част от спортно-техническото ръководство. С какво запомнихте този период от кариерата си?

Ботев Пловдив е сред най-силните клубове в България. Това, че в момента минава през определени сътресения, не значи нищо в дългосрочен план. Ботев е константна емблема в нашия футбол и това в голяма степен е факт, заради вярната фенска маса. Феновете имат голямо влияние върху целия отбор, така че съм убеден, че клубът ще е на водещо място в най-скоро време.

Свързвам Ботев с голяма емоция и моменти на радост. Материалната база е достойна за възхищение, не само от наша гледна точка, но и от тази на чуждестранните специалисти. В Ботев работят квалифицирани специалисти, включително и в детско-юношеската школа, които се справят много добре. В клуба лъха на любов и отдаденост към футбола. Ботев винаги ще е обезпечен по някакъв начин и ще оказва влияние върху българския футбол.

 

Клубът претърпя доста катаклизми през последните месеци, подобно на финансовите проблеми и в друг роден гранд – Левски. Има ли лек срещу подобни сценарии в родния футбол, при които клубове със славна история се оказат на ръба на фалита?

Има решение, но отново е въпрос на гледна точка и приоритет. С оглед на сегашната ситуация, както казах, футболът е на малко по-задно място в списъка с приоритетите на държавата и общините, обяснимо е. Може би в един момент нещата ще се оправят, но ако и аз бях на мястото на държавните ръководители, то щях да помисля първо за всички хора и после за спорта. В един по-късен момент може да бъдат направени определени промени в Закона за спорта и да бъде пренасочена определена част от данъците в тази посока. Смятам, че се направиха крачки в тази посока. Една промяна на Закона за спорта, в по-късен етап, ще бъде ефективно решение.

 

Да завършим и с темата за националния отбор. Новият селекционер, Ясен Петров, има трудна задача да изкара родната ни селекция от дупката, в която се намира в последните 12 месеца. Каква трябва да е реалистичната цел пред отбора?

Реалистичната цел трябва да е 3-то място в групата. Ако имаме шанса да се преборим с някой от първите два отбора, то наистина ще сътворим истинско чудо, с оглед на разликата в класите. Аз съм оптимист обаче. Виждате, че идва едно добро поколение, предвид и доброто представяне на младежкия национален отбор през миналата година. В близкото бъдеще смятам, че част от тези играчи ще се интегрират и в първия отбор.

Ясен Петров е от треньорите, които обичат да залагат на млади играчи. Той познава качествата им и ще работи в тази посока. Мисля, че процесът ще стане постепенно и ще даде резултат след време. От националния селекционер обаче не зависи толкова много. Треньорите разполагат с малко време, могат да пипнат само в тактическите аспекти и всичко останало е продукт на работата в клубовете. Знаете, че през 94-а година играчите ни бяха много добри и знаеха отлично функциите си на терена. Нужна беше само мотивация и да бъдат наредени по правилния начин. Сега е малко по-различно. Тъй като нашите национални състезатели не играят в най-големите първенства, то те нямат необходимата подготовка. Доста по-трудно е за треньора и смятам, че ако постигнем едно 3-то място, то това ще е успех.

Ясен Петров каза правилно, че независимо от резултатите, е необходима позитивна енергия и търпение. Преди, у нас имаше, два психологически подхода към тренирането на състезателите. От една страна, място заемаше по-спартанския метод, с голяма дисциплина. Видни представители на подхода са Нешка Робева и Иван Абаджиев. От друга страна, съществува и по-мекия подход, включващ стимулиране на състезателите и проявяване на разбиране.

И двата подхода си имат плюсове и минуси, но аз винаги ще застъпя идеята, че проявявнето на разбиране е по-добрия вариант.

 

И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план за остатъка от годината?

Какво да Ви кажа, вече съм на една средна възраст, в която най-важното, което мога да си пожелая е здравето. Надявам се да се радвам на успехите на българския футбол и на националния отбор. Бих се радвал, ако и български отбори успеят да се класират за европейските клубни турнири. Бих пожелал и големи успехи на българските спортисти като цяло, за да постигнем успехи на Олимпиадата в Токио.

Viewed 36 times

0 коментара за “Еролин Кючуков пред Silentbet: Българските треньори имат дълг към футбола ни

Напиши коментар

    Все още няма коментари. Бъдете първи!